Златоград
Златоград
Етнографски ареален комплекс
Златоград е разположен на предела между централната и източна част на Родопите. Градът се намира в живописна долина – от самия му център започва река Върбица, образувана от сливането на Голяма река и Малка река. Непосредствено край него по билата на южните му ридове преминава съвременната българо-гръцка граница.
Етнографският ареален комплекс представлява най-големият компактен архитектурен резерват в Родопите. Уникален, с единственото в България съчетание на архитектурни паметници на културата, с постоянно обитаеми къщи, на музейни експозиционни витрини с конкретната занаятчийска дейност в работилниците. Разположен е на няколко улици, включващи историко - етнографски музей, традиционно златоградско кафене, шест занаятчийски работилници, Вунцовата воденица (с три съоръжения – валявица/дъща, тепавица и воденица-караджейка), както и две гостилници-механи (Беловидово и При воденицата).
Идеята за създаването му принадлежи на двамата ръководители на фирма БУЛТЕКС ООД - инж. Александър Митушев и инж. Стефан Башев, които осигуряват необходимите материални средства и организация. Със съдействието и на Златоградската община на 24.05.2001 г. комлексът отвори врати за посетители. Той се намира в един от кварталите на Златоград, доскоро известен като старият град - изграден покрай десния бряг на Голяма река.
Многобройните обекти, някои от които реконструирани с помощта на програмите ФАР и САПАРД разкриват и отразяват природо-географските особености и богатствата на хилядолетната история на Златоградския етно-културен ареал и преди всичко - на Златоград и селищата от общината.
Неговата неповторимост се обуславя от:
- Динамичния показ на музейната експозиция и демонстрацията на традиционни трудови умения.
- Новаторския експозиционен подход в занаятчийските работилници.
- Разположението на обектите в сгради – архитектурни паметници на културата, включени в архитектурен ансамбъл – резерват (най-големия в Родопите!), който е обитаван целогодишно от своите стопани.
В сарашката работилница са представени и трите разновидности на занаята.
- седларство: изработване на ездитни седла и товарни седла (самари)
- хамутчийство: изработване на ремъчните принадлежности за впрягане на коне, магарета, мулета и камили – юзди, оглавници, хамути и др.
- тапицерство: обшиване на седлата с подплънки от слама, вълна или други омекотяващи материали.
Интересно е, когато майсторът работи, седнал на кончето.
По начина на своето изграждане и функциониране комплексът няма аналог в България. Родее се типологично само с ЕМО Етър – Габрово. Включен е в списъка на 100-те национални туристически обекта в България.
Посетите ли Златоград, не пропускайте да се запознаете с Етнографския Ареален Комплекс и всички природни и културни забележителности на Златоградско.