Стара планина
Стара планина
Стара планина е най-голямата и най-дългата българска планина. Простира се на 550 км по цялата дължина на страната, от границата ни със Сърбия до Черно море. Най-високият и връх е Ботев (2376 м.).
Климат - Стара планина е планината с най-много мъгли и най-силни ветрове. Средната температура около връх Ботев е –8,9º С през януари и 7,9º С през юли. Най-голямо количество валежи пада през май и юни, а най-малко, като изключим връх Ботев, през февруари. Снежната покривка е по-скоро неравномерно разпределена и с различен период на топене.
Граници - Най-западната точка на планината е проходът Връшка чука, а на север граничи с Дунавската равнина. Южните и склонове се спускат до Софийската котловина, Средна гора и Горнотракийската низина. Крайна източна точка е нос Емине. Тези граници очертават площ от 25 000 кв.км.
Дялове
Западна Стара планина - Простира се от прохода Връшка чука до Златишкия проход.
Дължината на този дял е 215 км. Най-известен и най-предизвикателен за алпинистите е връх Ком (2016 м.). Релефът на планината няма добре изразен алпийски характер. Изключение прави Врачанската планина, където отлични възможности за алпинизъм предлага ждрелото Вратцата. Наличието на много пещери обуславя развитието на спалеологията в този район.
Тук се намира и живописното Искърско дефиле, природен феномен, прорязан от множество пещери, най-голяма от които е Темната дупка. Тук се намират също пещерите Леденика и Елата.
Средна Стара планина се намира между Златишкия проход и прохода Вратник. Това е най-високият и най-привлекателен за туристите дял. Освен първенеца връх Ботев, по-известни тук са връх Вежен (2198 м.), Голям Купен (2169 м.), Амбарица (2166 м.), Малък Купен (2141 м.).
Трябва да се споменат долината на река Осъм и проходът Стенето като важни природни резервати. Тук природата е създала чудесата Северен Джендем, Южен Джендем, водопада Райско пръскало, Пеещитe скали. За национален резерварт е обявено и дефилето на р. Стара река с водопада Карловско пръскало.
Край живописните серпентини на Шипченския проход върху величествения връх Столетов се откроява високият 32 метра паметник Шипка. В този дял на планината е Националния парк Централен Балкан, Троянският манастир, Капиновският манастир, Килифаревският, Дряновският, Мерданският манастир.
Източна Стара планина се простира се от прохода Вратник до Черноморското крайбрежие.
Отличава се с хълмист нископланински релеф, лесно проходима. Тук трябва да споменем Сливенската планина, заради височината и алпийския и характер около Сините скали, природния парк Сините камъни, както и факта, че това е най-посещаваната част от Стара планина.
През старопланинската верига минава главният вододел на България.
Реки с по-голямо значение, вливащи се в Черно море чрез Дунав са: Лом, Огоста, Янтра, Русенски Лом, Камчия.
В Бяло море се вливат Струма, Стара река, Тунджа, Мочурица.
Единствената река, пресичаща Старопланинския масив е Искър, разделяща с дефилето си Западна от Средна Стара планина.