Средна гора
Средна гора
Средна гора е планинска система, разположена южно от Стара планина. Дели се на:
- Ихтиманска Средна гора (до пролома на река Тополница)
- Същинска Средна гора (до пролома на река Стряма)
- Източна Средна гора или Сърнена Средна гора (до големия завой на река Тунджа)
Най-високо се издига връх Богдан - 1604 м н. в.
Верижният характер на Средна гора и ясно очeртаващите се три дяла са създали отлични условия за развитие на туристическа инфраструктура. Най-добре тя е развита в Същинска Средна гора.
Карст в преходната област
Тя обхваща Средногорско-Тракийската физико-географска област и е поделена на следните 10 района:
- Сливнишки район (301). Той е разположен в най З част на областта. Карста е развит в отделни ивици и петна в планините Еловишка, Завалска, Ездимирска, Стражата, Вискяр, където преобладават повърхностните карстови форми - карни полета, въртопи, ждрела. Най-дълга тук е пещера Елевица, край същото село, а най-дълбока е пещера Пропада ( пещера Парамунската), при село Парамун (-61 м.).
- Треклянско-Земенски район (302). Обхваща цялата Земенска планина и отделни части от Конявската, Осоговската и Лисец. Малкото известни пещери и пропасти в района (над 20) нямат значителни размери.
- Голобърдско-Боснешки район (303). Обхваща изцяло планината Голо Бърдо и част от З склон на Витоша (Задвитошки навлак). Изграден е главно от силно разломени и напукани варовици и доломити с триаска възраст. Скалите са силно окарстени, в резултат на действието на водите на р. Струма и валежите. Тук са проучени около 30 пещери и пропасти от които на известни са: най-дългата у нас пещера Духлата (17 600 м.), изворната пещера Врелото (5 280 м.), пропаст ППД (-125 м. и дълж. 1020 м.), пещера Академик ( 350 м.).
- Смолски район (304). Обхваща С склон на Ихтиманска Средна гора, където има малки петна от триаски варовици. Тук са известни няколко малки пещери, съсредоточени главно край селата Смолско, Голяма Раковица и село Огняново, Пазарджишко.
- Змеевски район (305). Карста тук е разпространен върху отделни петна от триаски варовици на Сърнена Средна гора. Пещерите са сравнително малки и са концентрирани около селата Остра могила, Змеево, Едрево, Борилово.
- Оризово-Чирпански район (306). Обхваща две петна от еоценски варовици между гр. Чирпан и с. Шишманци, които са с обща площ 35 км2. В изтночната им периферия блакат 3 карстови извора: Халка бунар (164 l/sec.), Сатамата и Чирпан Бунар (30-40 l/sec). Всъщност последният извира от единствената, едноименна, пещера в района (220 м.).
- Светиилийски район (307). Обхваща С склон на Светийлийските възвишения, където са разпространени мраморазирани триаски варовици. Тук е известна единствено пещера Змеева дупка край село Баня.
- Сакарски район (308). Обхваща Сакар планина. Пещерите тук са образувани в мраморозирани триаски варовици. Сред няколкото известни пещери най-известни са тези край с. Мрамор: пещера Бозките (324 м.) и пещера Дрънчи дупка (145 м.).
- Дервентски район (309). Обхваща Ю склонове на Дервенските възвишения в местата, където са разпространени триаски мраморизирани варовици. По-големи, сред известните тук (около 30) са: пещера Керечницата (225 м.) и водната пропаст Дрънчи дупка (-25 м.) край село Мелница.
- Странджански район (310). Обхваща изцяло границите на Странджа планина и разпространените по територията и юрски и малмски мрамори и мраморизирани варовици. От общо проучените 77 пещери и пропасти по-известни са: пещера Братановата, ело Бръшлян (384 м.), пещера Калето, с. Младежко (301 м.); пещера Бъзът 1 (208 м.) и пещера Бъзът 2 (201 м.); пещера Керечица, (224 м.) и пещера Стояновата (150 м.), село Кости. Най-дълбоката пропаст на Странджа е пропаст Голямата въпа край село Стоилово (-125 м. и дълж. 381 м.), следваща по-дълбочина е пропаст Тънгъръчка дупка край село Богданово (-74 м.).