Ръжишка пещера
Ръжишка пещера
Ръжишката пещера - често погрешно я наричат Горната, Сухата. Широката преддверна част наистина е много суха, но на 24-ия м в южна посока пещерата рязко завива на запад и оттам тя е напълно влажна почти по цялото си протежение. Западната част не е по-дълга от З0 м, откъдето през първите големи купчини образувания отново завива почти на север. Сега вече се върви само по стари образувания и покрай образувания по стените. Макар и страшно опустошени, те са все пак красиви, покрити с многолетната пушилка от факлите. Пещерата е висока в тази част до 15 м. Повече от сталактитните образувания не са на свода, а по стените. Това се дължи на широките пукнатини. На 180-ия м пещерата за последен път завива на запад и след 5 м отново на север. Тук е още по-широко и високо, образуванията плътно обхващат пода и отчасти стените. Към 270 м пещерата има чудесни, но наистина обезобразени дендритни пъпки по стените, клончета, кристални рози. Тук е Изворчето. Насреща огромни блокове заприщват галерията. Създава се впечатление, че там тя свършва. Но от тях на височина около 20 м по падналите блокове може да се стигне Тавана. Многогодишните търсения на продължение не се увенчаха с успех. Тук на кръстоската с напречна пукнатина пещерата е преживяла колосално срутване (281 м от входа).
Ръжишката пещера, въпреки че е най-достъпната пещера наоколо и е обезобразена, представлява един интересен обект за всички специалисти, включително за зоолога и археолога. Над 32 вида животинки населяват пещерата. През зимата в пещерата обитава различно количество прилепи, понякога до 200-300.
От археологическите находки се установи, че тук някога са обитавали хора от желязната епоха.