Омуртаг
Омуртаг
Градът е разположен в източната част на Предбалкана между областите Тузлука и Герловската котловина. На 24 км. от него се намира гр. Търговище, на 66 км. гр. Шумен, на 78 км. гр. Велико Търново, на 43 км. гр. Попово и на 36 км. гр. Котел.
Благоприятните природни условия обуславят наличието на човешки заселници още от VІ век преди новата ера. Първите известни обитатели на района са от новокаменната епоха. С развитието на цивилизацията по българските земи, околностите на Омуртаг продължават да привличат заселници.
Областта е включена в голямата укрепителна система, създадена от византийския император Юстиниан. През средните векове Омуртагския край се оформя като важен възел. Той е близо до старите български столици Плиска и Преслав, до ниските проходи на Стара планина - Котленски и Върбишки. Първите писмени свидетелства за днешния град Омуртаг са от ХVІІ век. В турските данъчни регистри той е посочен като център на каза с името Осман Пазар. В икономически план селището става център на занаятчийското производство и търговско средище.
По време на Руско-турската война той е бил опожарен. Осман Пазар е освободен на 27. 01. 1878 година от войните на 11-ста Пехотна дивизия, командвана от Генерал Ернрот. След Освобождението Осман Пазар преживява значителни демографски промени. Турското население се изселва и на негово място идват българи от Трънско и Кюстендилско. Градът продължава да бъде средище на икономическия и културния живот в областта, център на окръжие, а по-късно и на околия. През 1934 година е преименуван като град Омуртаг.
Градът се намира на 500 м. надморска височина. Теренът е равнинно-планински, с умерено континентален климат - горещо лято и студена зима. Максимумът на валежите е през месец юни, а минимумът е през месец февруари. Преобладават ветрове от северозапад. Относителната влажност на въздуха средно годишно е 72%.
Територията на общината се отводнява от два отточни басейна: на р. Янтра и р. Камчия. Растителната покривка не се отличава от характерната за източния Предбалкан. В горските масиви виреят дъб, цер, благун, габър, клен, мъждрян.
По пасищата и поляните растат жълт и червен кантарион, мента, мащерка, равнец и др. В горите на района има добри условия за развитие на фауната. Областта е богата на дивеч, като благороден елен, сърна, заек, дива свиня.
Реките се обитават от кефал, мрена, скобар, червеноперка, а изкуствено създадените водоеми от шаран, толстолоб, бяла риба, костур и др.
Наличието на благоприятни природни условия създават възможност за успешно развитие на селски и ловен туризъм.