Мердански манастир
Мердански манастир
Мерданският манастир Св. четиридесет мъченици е разположен в източния край на село Мерданя, Великотърновско, непосредствено до шесето свързващо гр. Велико Търново и Елена.
На около 1.5км от сегашния манастир в местността Ушите са намерени развалини от средновековен манастир, за които се предполага, че са от времето на Иван Асен II. При завладяването на България от Османската империя този манастир е бил разрушен, а имотите му са минали в ръцете на турски бейове. В средата на 19-ти век богатият еленчанин, Хаджи Кесарий Хорозов изкупува бившите манастирски имоти. През 1853г. построява църквата и жилищните сгради със собствени средства и става игумен на новооткрития манастир.
Църквата е еднокорабна сграда с обширно предверие и висок купол. Първоначално не е била изографисвана. След реставрацията й през 1982-1984г. е изрисувана със стенописи. Запазени са някои икони от 19 век, рисувани предимно от представители на Тревненската школа като Зограф Ценю Симеонов. По време на освободителните борби на българите, игуменът Кесарий Хорозов учавствува във Велчовата зевера, а по-късно става сподвижник на Васил Левски. Архимандрит Хаджи Кесаров е завършил духовна семинария в Букурещ, което не му пречи да се прояви и като умел строител – чешмата, която построил в двора, както и високите зидове, с които оградил манастира, се ползват и до днес. Игуменът открил и вечерно килийно училище в манастира, което се посещавало от жители както на Мерданя, така и на околните села.
След смъртта на Хаджи Кесарий през 1893г. повечето от монасите напуснали манастира, който постепенно западнал. По-късно бил ремонтиран и превърнат в девически манастир, какъвто е и до ден днешен.