Контакти
Ловеч
Ловеч
Град Ловеч (44 262 жители, около 200 м н.в) е разположен живописно по двата бряга на р. Осъм, там където свършват последните възвишения на Предбалкана.
Историческите му корени са от римската пътна станция Мелта, по главен път от Дунав до Бяло море. Средновековното му битие е на военен център и до XI в. се казва Ловъц (град на ловци). През XII в. се застоява десният бряг на р. Осъм – сега квартал Вароша. По време на Търновското въстание на Асеневци градът е непревземаема крепост, издържа тримесечна обсада и Византия е принудена да сключи т.нар.Ловешки мир (1187), сложил началото на Второто българско царство. Оттогава е с името Ловеч.
През XIII в. и особено през XIV в. Ловеч е един от най – големите градове – крепости в северна България и достига завидно икономическо положение, но след това постепенно запада.
През двата века на национален и духовен подем (XVIII и XIX в.) градът отново процъфтява и го наричат Алтън (Златен) Ловеч. Будните занаятчии и търговци пътуват из цялата Османска империя.
От тук 1839 г. започва борбата за църковна независимост, през 1846 г. се откриват първите училища. Сред учителите тук е големият просветител и поет П. Р. Славейков. Жаждата за знание създава и първото читалище (1870 г.), в което две години по – късно Ангел Кънчев ръководи първото театрално представление.
В края на 1869 г. Васил Левски създава местният революционен комитет и избира Ловеч за център на българската революция. На 17 юли 1877 г. е освободен от руските войни, но десет дни по – късно турците отново го завземат и избиват 2500 българи в града и околностите му. Истинската си свобода Ловеч получава на 3 септември1877 г.
Покритият мост над р. Осъм е сред големите забележителности на Ловеч. И той като людете си има своята трагична история. Три пъти е граден – първо дървен, отнесен от реката, после Кольо Фичето го строи покрит, с малки дюкянчета от двете страни, но през 1925 г. е унищожен от пожар. По негово подобие ловчанлии строят днешният – красив, с магазинчета, а отдолу шуми реката и разказва за миналото.
Забележителни образци на възрожденска архитектура са реставрираните над 160 къщи в Архитектурно – исторически резерват Вароша. Тук са и къщите – музеи на Васил Левски и сподвижниците му Марин поп Луканов, Иван Драсов, Тодор Кирков.
Художествената галерия е на ул. Васил Левски.
Почитта към героите гражданите на Ловеч са вградили в паметници на Васил Левски и на руските войни – освободители.
Гордост на града е Паркът Стратеш – живописна природа, зоопарк, паметници и руини от средновековна българска крепост привличат туристи особено през май, когато люляковите храсти го обгръщат с ухание на пролет. Тогава в Ловеч се провеждат Люлякови музикални дни.
Край града при изхода за Троян е Паркът Баш Бунар. Скалните брегове на р. Осъм са издълбани с малки и големи пещери. В две от тях – Васил Левски и Табашката са открити кости и предмети от палеолита и бронзовата епоха.
Архитектурният резерват Старо Стефаново (20 км. югоизточно от Ловеч) е с над 100 паметника на културата от началото и средата на XIX в. За пръв път селото се споменава с името Исвоте в летописи от Никополския санджак (1515). Исторически е доказан старобългарският му произход (едно от най – старите в областта селища).
Интерес за любопитния посетител са 1300 – годишното дърво цер, църквата Рождество Пресвета Богородица (1864), строена от уста Генчо Кънчев от Трявна, селската чешма (1830) и Поповото мостче (1824). Тук е роден Иванаки Йонков Кюркчията, един от ръководителите на Велчовата завера, обесен от турците през 1836 г. В околностите на селото има няколко тракийски могили.
На 17 км от Ловеч е Къкринско ханче, където на 26.12.1872 г. е заловен Апостолът на българската свобода Васил Левски.