Гоце Делчев
Гоце Делчев
Гоце Делчев е административен, стопански и културен център на Гоцеделчевска община. Намира се на 103 км. югоизточно от Благоевград. Носи името на българския революционер Гоце Делчев. Разположен е в северозападната част на Гоцеделчевската котловина, в подножието на Пирин, на надморска височина около 500 м.
С пъстрите си къщи, със зелените градини и цветните алеи по улиците, град Гоце Делчев прилича на писана люлка, завързана здраво за гранитните върхове на Пирин, на орловото гнездо скътано в долината край древния Нестос. Този град е богат с историческито си минало и с духовната щедрост на своите хора, с топлото южно слънце и с плодородната си земя.
Времето е оставило неизброими спомени за борбите на племена и народи живели тук в потока на вековете. Несравнимо по-щедра от историческите хроники е земята, скътала в своята пазва истината за бурния и драматичен живот на града.
Археолозите датират кремъчните оръдия на труда, намерени край градския парк, още от времето на неолита. Те откриват и основите на тракийски селища и гробници, красиви медни шлемове и пъстри мозайки на раннохристиянски базилики. Плиний Стари съобщава за живота на тракийското племе беси, населявало земите край Местам, а учените още търсят именно в тези земи следите на легендарния Орфей.
Долината на Места от памти века е кръстовище на важни пътища от Егея към Сердика на север и от Вардар към Тракийската низина на изток. Затова тя често се превръщала в бойно поле.
През II в. н. е. император Траян въздига на левия браг на реката Никополис ад Нестум ознаменувайки победата си над даките. След залеза на античния Никополис ад Нестум възниква Неврокоп - млад и жизнен, изпълнен с нова сила с българското си име преживял изпитанията на вековете.
В годините на възраждането поникват белите чардъклии къщи на Вароша и Комсала, внушителният конак на Рафат Бей, каменните корени на трите български църкви. Всяка сутрин сръчните неврокопски майстори отливат медни чанове и камбани, коват железни сечива тъкат красиви аби. Обработват лъскави сахтияни майсторят писани ракли. По това време неврокопчани повеждат неотстъпна борба за своето национално самосъзнание: откриват български църкви и училища, създават свое читалище, девическо училище, учителско дружество и др.
В Пиринските гори бродят хайдушките дружини на Стоян Войвода и Атанас Тешоволията. С жадни души неврокопчани слушат огнените слова на Гоце и Яне, горят в огъня на Кресненско-Разлошкото Илинденско-Преображенското възстание превръщат всяка къща в бойна крепост, а горите край града – свободна българска територия. Свободата, бленувана повече от 5 века изгрява в Неврокоп на 19 октомври 1912 г.
Такава е историческата съдба на този град под Пирин - от античният Никополис ад Нестум и стария Неврокоп до днешния град на Гоце Делчев. И ако земята е съхранила великолепните антични мозайки, ако човешката ръка е изградила яките крепости на Момина кула и Судинград, голямото духовно богатсвто на тукашните хора е опазено до днес в ярките баничански шевици, в белите като пирински сняг делчевски саи и сукмани, в опияняващите багри на халищата и престилките, в звъна на чановете и в мелодиите на неврокопската песен.