Габрово
Габрово
Град Габрово (67 350 жители, 390 м н.в.) се намира в северното подножие на Шипченския Балкан, там където е географският център на България.
Разположен е по двата бряга на р. Янтра.
Историческото му начало е от Средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. Легендата разказва, че основател е Рачо Ковача. Заради близостта си със старопрестолния град Търново и проходите през Балкана в края на XII в., в селището се появяват ковачници и оръжейни работилници, развива се търговията.
С името Габрува е известно от 1430 г., а като Габрово се записва едва през XVII в. Габърът е подсказал името на днешния град - обявен за такъв през 1860 г.
Още в годините на робството Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX в. се наброяват 26 занаяти - ковачество, ножарство, чаракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство. През 1882г. Иван Калпазанов построява първата текстилна фабрика. През 70 - те години на XIX в. пътешественикът Феликс Каниц го нарича голяма работилница , а габровци с гордост твърдят, че живеят в Българския Манчестър.
Духовно будни и находчиви, през 1835 г. габровци откриват Първото българско светско училище - днешната Априловска гимназия. Името на дарителя Васил Априлов се носи с гордост от поколенията учители и ученици, следовници на възрожденската традиция.
В годините на националното пробуждане габровци не само произвеждат и търгуват, строят в красив ренесансов стил къщи, църкви, мостове, чешми, часовникова кула (1835), но и активно участват в освободителните борби - във въстанието на Капитан Дядо Никола (1856 г)., в Търновското въстание от 1862 г., в четите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868), на Цанко Дюстабанов (1876) . Никола Войновски е военният ръководител на Ботевата чета. През 1868 г. Левски създава тук комитет. Габрово е родно място на възрожденските будители Васил Априлов, Цанко Дюстабанов, Поп Харитон, композитора Емануил Манолов и много други.
Габровци са пестеливи и находчиви, остроумно използват силата на водата за задвижване на механизмите в работилниците си още преди два века. Автентичният бит от онова време е пресъздаден в единствения в България действащ музей на открито - Архитектурно - етнографски комплекс Етъра на 8 км южно от града. (тел: 066/ 801 831, раб. време: всеки ден зима: 9.00 - 16.30; лято: 8.30 - 18.00)
На 60 дка площ е пресъздаден бита на балканско селище от епохата на Възраждането. Тук всеки занаятчийски механизъм се движи от водата и сръчни майстори извайват накити, грънчарски и медни съдове, гайтани, дървени гаванки.
Калдъръмената улица (чаршия) ухае на топъл симид, кафе и бяло сладко. По чардаците греят шарени черги с цветовете на земята - зелено, синьо, алено, бяло. Автентични са каменните чешми, газените фенери, часовниковата кула, белостенните къщи и механата.
За туристите това е идилично обръщане към миналото и едно ново познание. Идеята за Етъра е на архитект Лазар Донков - родолюбец, посветил живота си на благородното дело.
Габровецът е пресметлив и с чувство за хумор. Събира в книжка анекдотите за себе си и ги продава на света. С умението да иронизира и да се надсмива над грозното успява да наложи града като столица на хумора и шегата. На ул. Брянска 64 е Смешната къща - Домът на хумора и сатирата (тел. 066/ 807228, 809300 раб.време: 9.00 - 18.00 ч., лято - без почивен ден, зима - почивен ден неделя) . На 8000 кв.м са експонирани творби на майстори на смеха от 153 страни.
През м. май са големите културни празници на Габрово с традиционен карнавал и международно биенале на хумора и сатирата.
Историческата памет на града е съхранена в експозициите на Градския исторически музей (тел 066/ 805 218, раб.време 9.00 - 12.00 ч. и 13.00 - 17.00 ч., почивни дни: зима - събота, неделя, лято - неделя, понеделник) и в Дечковата къща с експозиция Градски бит и интериор от XIX в.
Националния музей на образованието (тел 066/ 806 461) е в сградата на Априловската гимназия, в която са учили много известни българи (Алеко Константинов, Емануил Манолов). Байов мост, строен през 1855 г., църквата Успение Богородично (1865 г.), часовниковата кула (1835) са шедьоври на ренсансова архитектура, дърворезба и иконопис.
Интерес представляват калдъръмената улица Опълченска и старата търговска улица Радецка.
Символ на Габрово е и паметникът на Рачо Ковача - легендарният основател на града. Заради пословичната си пестеливост габровци са го поставили на скала сред реката.
Планетариумът (тел: 808 234, раб.време: от понеделник до петък 9.00 - 17.30 ч. по предварителна заявка) и зоопаркът са край пътя за местността Градище на 3 км от Габрово. Оттам се открива прекрасен панорамен изглед към града, а наоколо са руините на ранновизантийската крепост Градище.
Местността Узана е планински курорт, разположен на най - обширната Старопланинска поляна. Привлекателен е зиме със ски пистите, а лете - с ухаещи на цветя и горски плодове поляни. На Узана е и географският център на България, отбелязан със специален знак.
На 22 км южно от Габрово се намира историческия връх Шипка с паметника на Свободата. Източно от него е връх Бузлуджа, записан в историята ни с подвига на Хаджи Димитър, обезсмъртен в Ботевия стих.
Соколският манастир Успение Богородично е създаден с дарения през 1833 г. на около 12 км от центъра на Габрово и на 4 км. от ЕМО Етър. В годините на робството светата обител подслонява Апостола Васил Левски и четата на Капитан Дядо Никола. Чета от 220 въстаници начело с Цанко Дюстабанов от тук тръгва към безсмъртието, а през Освободителната война манастирът е превърнат в лазарет. Скромна музейна сбирка пази доказателства за непокорния и жаден за просвещение дух на местните хора.
Манастирът е изграден върху отвесна скала, а в двора му осемстенната каменна чешма, съградена от Кольо Фичето и до днес утолява жаждата на пътниците. Църквата е забележително творение на църковна възрожденска архитектура и иконопис.
Курортът Люляците е на 16 км от Габрово. През май цялата местност ухае на люляк. Климатът оказва благоприятно влияние върху някои белодробни заболявания. Там се намира хотелският балнеологичен комплекс Люляци.
На 15 км източно от Габрово е Архитектурно - исторически резерват Боженци. Къщи в ренесансов стил, цветни дворове с високи дувари, калдъръмени улички ни пренасят в XVIII в. и XIX в. Тук всичко има свое лице, своя история, своя одухотвореност.
Боженци е село със столетна история - повече от 600 години. Началото е легендата за болярката Божана, извела преди 6 века от пепелищата на столицата Търновград синовете и братята си. Дошли сред вековните гори и построили селище, което и днес носи нейното име.
От някогашното богато село с повече от 1000 къщи и жители - търговци, обиколили света, днес са останали само неколцина местни хора и уникалните 100 къщи на възраст около 200 години. През 1964 г. селото е обявено за архитектурно - исторически резерват, а малкото му жители ревниво го пазят живо.
Боженци се посещава годишно от хиляди туристи, предпочели красотата, тишината и спокойствието на отминалите векове. Музейните експозиции разказват историята на боженските родове и дарители, а ножарската работилница и тази за восък (менгемата) показват на гостите уменията на някогашните майстори. Всяка година в началото на септември се организира фотопленер Есен в Боженци, а от юни до септември - изложба -базар на художествени творби.
На големите църковни празници в Боженци се правят автентични възстановки на народни обичаи.
Селото предлага възможности за почивка в запазена атмосфера на отминали времена.
27 от реставрираните възрожденските къщи, запазили удобството и очарованието на чардаците и камините, са адаптирани към съвременните изисквания за настаняване.