Арбанаси - архитектурно- музеен резерват
Арбанаси - архитектурно- музеен резерват
Арбанаси архитектурно-музеен резерват е един от най-посещаваните туристически обекти в България. Намира се на 4 км от Велико Търново.
В село Арбанаси всичко е истинско – уникалната архитектура на арбанашките къщи, старинните улички, някогашните чешми, вълнуващите стенописи, икони и оригиналните иконостаси в забележителните му църкви и манастири.
Арбанаси е създадено в края на ХV в. от християни, идващи от югозападните български краища. В средата на ХVІ в. то достига своя разцвет, когато бързо се разраства и развива, привличайки заселници от близките околности. Заможните жители на Арбанаси извършват активна търговска дейност из всички краища на Османската империя и в страните от Централна Европа. В селището се развива златарството, медникарството, ковачеството, отглеждането на копринената буба. Разцветът на Арбанаси продължава до края на ХVІІІ в., когато е опустошено и разорено от кърджалийски набези и населението му се изселва. Днес Арбанаси елегантно съчетава запазената старинна атмосфера с модерно туристическо обслужване.
Забележителности. Констанцалиевата къща (ХVІІ в.) впечатлява с монументалната си архитектура. Тя е същинска къща крепост. В приземния ú етаж, изграден изцяло от камък, са разположени: жилище за пазача, стая за прислугата, мази, складове за стоки, конюшня, скривалище, главно и всекидневно стълбище и отделно стълбище, свързващо скривалището с етажа. Входовете се затварят от дебели дървени врати, обковани с гвоздеи. Главният вход е здраво защитен с масивна обкована врата и със специално създаден за охрана отвор с решетка. На втория етаж се намират гостните стаи, затвореният приемен салон, дневните, спалните и сервизните помещения. В най-закътаната част на етажа е специалната стая за родилката. В просторните помещения умело се съчетават изисканост и разточителност с уютност и интимност, излъчвани от зидани печки, декоративни тавани, пещи, долапи, гипсови орнаменти. Всичко тук свидетелства за високото майсторство и тънкия художествен усет на българските строители и за добрия вкус и финансовите възможности на нейните стопани.
Хаджиилиевата къща (ХVІІ в.) е двуетажна, добре защитена къща с великолепен параден вход и широко стълбище, които водят към втория етаж, чиято планова композиция е типична за богатите арбанашки къщи. В дъното на коридора се намира просторна готварница с голямо огнище и пещи – за хляб и печива. Целият жилищен етаж се отоплява със зидани печки. Гостните стаи са богато украсени. Таваните са покрити с орнаменти от бяла глина, а горната част на стените – с фризове от стилизирани цветя. Рамките на вратите, капаците на прозорците и долапите са резбовани.
Църквата Рождество Христово е най-старата арбанашка църква, градена на няколко етапа. Първоначално днешният наос (мъжкото отделение) е бил самостоятелна църква, чиито стенописи са завършени през 1597 г. Притворът е стенописван през 1638 г., а стенописите впараклиса Йоан Кръстител са създадени през 1632 г. Иконостасът е едно от най-старите произведения на дърворезбата по българските земи. По-голямата част от изображенията в галерията са от 1649 г. Особено впечатляващ е стенописът Колелото на живота със зодиак. Стенописите в наоса са завършени през 1681 г.
Църквата Св. Архангели Михаил и Гавраил е една от богатите архитектурни разновидности на арбанашките църкви, представляващи обособен дял в българската църковна архитектура. Наосът на храма е построен и зографисан през ХVІІ в. Изписването на храма е завършено през 1760 г.
Запазени къщи: Кандиларовата, Хаджипанайотовата, Лечевата и др. Родната къща на Иларион Драгостинов. Коконската и Пазарската чешми. Църквите Св. Атанас (1637 г.) и Св. Георги (1661 г.). Манастирите Св. Богородица и Св. Никола.