Харамийска пещера
Харамийска пещера
Пред скалата сме. Някъде горе се тъмнее входът, през който трябва да влезем. Водачите ни започват да трасират маршрута, като ни обясняват как да си служим с алпинисткото оборудване.
Изкачването до входа на Харамийската пещера е изпитание, но достъпно за всеки, който е готов да преодолее страха. Разбрахме, че най-малката покорителка била на 4 годинки, носена от своя баща. Оказа се, че не толкова е важна възрастта, а физическата подготовка. През цялото време се осигуряваш с въжето и ако изпълняваш инструкциите, рискът от сериозен инцидент е минимален. Още повече че си в ръцете на истински професионалисти.
Горе ни посреща пещерата – неолитното жилище, тъмните и влажни галерии, прорязани от тънката светлина на фенерчетата, лазенето през тънките процепи под скалните стени и накрая – малката свещ, запалена в галерията преди спускането. Става дума за 43 м. И за усещане, което няма да забравите до края на живота си.
Заставате до кръста в тесния проход, който ви опасва. Вързани сте. Виждате улейчето, през което преминава въжето. След това чувате гласа: Седни! Това означава да се отпуснеш в прегръдката на бездната. Земното притегляне не е шега работа и задължително надаваш вик. После застиваш, защото усещането е, че летиш и кацаш на бавен каданс от върха на приказен храм. Пред теб в мрака, прорязван от матовата светлина на пещерния вход някъде в далечината, се разкрива готическа катедрала, изрязана от самата природа. Усещаш, че си в утробата на Земята, висиш на едно въже и зависиш от толкова малко. Не и от себе си. Разбрах, че и способността да се довериш на друго човешко същество за живота си е проява на смелост.